Напи ли ме?
Или ме уби?
Започнах само с аромата,
но желание да вкуся
в устата ми остана.
Налях си само капка,
да пробвам – вярвах си аз,
и сама се вкарах във капана.
Без да се усетя,
пиех вече втора чаша.
Тя продължи да се пълни,
докато сърцето лудо
драпаше да се запълни...
С всяка капка
пулсът ми се ускорява,
не мога да се спра – знам го!...
вече съм ПИЯНА!
Защо не ме спря?
Може би защото удоволствие носеше ти това –
да те искам, да те обичам,
да давам всичко,
а ти само да се усмихваш – лукаво, безсрамно, измамно.
Всичко стана тъмно,
някак тихо, безмълвно,
огледах се –
хора навсякъде,
а теб вече те нямаше...
Остана само чашата,
празна,
и вкусът в устата,
толкова силен,
толкова опасен,
и познай:
искаш още,
без да се замислиш, че сама си нощем...