Само луна
Вечер е. Синя и сънена.
Новини от "малък екран".
Кражби. Лъжи. Катастрофи.
Насилие. "Европейски" Балкан.
Питам в тъмното вятъра:
Днес видя ли някъде?...
"Айде, играй там! Театър е!"
бързо реже ме вятърът:
"Имам си работа! Духам!"
И издухва се някъде.
Плах неон рони улична
лампа. Дупки. Кал. Онемяла
гора. Гладно псе непрепънато тича.
Във висината - само луна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
