21.08.2013 г., 20:16 ч.

Само Луната вечеря с въздишки 

  Поезия
799 0 22

(Вегетарианство с порция месо)

 

Човек яде всичко що расте по таз земя

или това, което се побира в алчната уста.

И най-кроткият изпитва апетит,

и най-добрият няма насита.

Всяко животно е потенциална яхния,

всяко растение се поставя в чиния.

Всяка душица се сърба с лъжица…

 

И няма излишна храна -

всичко се готви - карантия (черва),

корени, листа, треви,

всичко се дъвче, макар да горчи.

 

… Луната раздава усмивки…

 

Тенджери дрънкат, разперват се цветни покривки.

Прасенцето слага си кръста,

а Жълтата питка в небето се пръска

на хиляди топли искрици.

Вкъщи се чуват лъжици… и сърбане.

 

Ах, кой сега гледа Луната?

Кой въздиша по нея?

Има ли още Лунни сонати?

Кой нощем копнее?

 

Само един на среща съсед (Лудия), бил на диета.

С прякори пошли: “Кльоща”, “Зъбъ” и “Поета”.

Ах, милият…

С тетрадка пълна със стихове и хол подреден,

си лягал влюбен в Луната с празен корем.

 

А тя (Луната) е тъй приятно закръглена… всяка нощ вечеря с човешки въздишки.

© Естрея Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??