Само Луната вечеря с въздишки
(Вегетарианство с порция месо)
Човек яде всичко що расте по таз земя
или това, което се побира в алчната уста.
И най-кроткият изпитва апетит,
и най-добрият няма насита.
Всяко животно е потенциална яхния,
всяко растение се поставя в чиния.
Всяка душица се сърба с лъжица…
И няма излишна храна -
всичко се готви - карантия (черва),
корени, листа, треви,
всичко се дъвче, макар да горчи.
… Луната раздава усмивки…
Тенджери дрънкат, разперват се цветни покривки.
Прасенцето слага си кръста,
а Жълтата питка в небето се пръска
на хиляди топли искрици.
Вкъщи се чуват лъжици… и сърбане.
Ах, кой сега гледа Луната?
Кой въздиша по нея?
Има ли още Лунни сонати?
Кой нощем копнее?
Само един на среща съсед (Лудия), бил на диета.
С прякори пошли: “Кльоща”, “Зъбъ” и “Поета”.
Ах, милият…
С тетрадка пълна със стихове и хол подреден,
си лягал влюбен в Луната с празен корем.
А тя (Луната) е тъй приятно закръглена… всяка нощ вечеря с човешки въздишки.
© Естрея Ангел All rights reserved.
