danisab (Ниела Вон)
214 312
25.01.2008 г., 14:11 ч.

Само любовта носи сатен 

  Поезия
518 0 8

Бях полугола сянка,

когато срещнах шивача.

Крадях листата на дърветата

 да се обличам в здрача.

Денем скитах сред обречени

на делничност дознатели,

нощем гледах как пресечени

от фалш танцуваха с приятели.

Комплиментите лепяха  се

и сменяха партньора,

танците  въртяха се

 по дансинга бърборещ...

А той крещеше в смях,

но глъхнеше в еуфорията.

Всички голи бяха,

но никой не говореше.

Присмиваха се прозаично,

шушукаха на гроздове,

а своята циничност

превръщаха в мостове

към лицемерен делник,

гуляй и лъжещ ден,

с ръждясал от сълзи мерник,

целящ облечени в сатен...

 

След срещата с шивача

парирах зли очи.

Сатенена в здрача

танцувах до зори...

© Ниела Вон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??