Само любовта носи сатен
Бях полугола сянка,
когато срещнах шивача.
Крадях листата на дърветата
да се обличам в здрача.
Денем скитах сред обречени
на делничност дознатели,
нощем гледах как пресечени
от фалш танцуваха с приятели.
Комплиментите лепяха се
и сменяха партньора,
танците въртяха се
по дансинга бърборещ...
А той крещеше в смях,
но глъхнеше в еуфорията.
Всички голи бяха,
но никой не говореше.
Присмиваха се прозаично,
шушукаха на гроздове,
а своята циничност
превръщаха в мостове
към лицемерен делник,
гуляй и лъжещ ден,
с ръждясал от сълзи мерник,
целящ облечени в сатен...
След срещата с шивача
парирах зли очи.
Сатенена в здрача
танцувах до зори...
© Ниела Вон All rights reserved.
пълно 6
