Само малко ниска...
И всеки ден ме стряска от екрана,
една особа с тяло на скумрия,
как трябва на фиданка за да стана,
зелени разни смутита да пия.
И меле треволяк, сибирски гъби,
спанак и чия линия - завидна,
аз тихичко попържам я, през зъби-
и нея, и усмивката ехидна.
Пък аз - от памтивека месоядно,
добре де - зеленчуци на салата,
ако по цял ден все паса, на гладно,
накрая ще обърна петалата.
Осъмвам недоспала, полужива,
и свинска мръвка пак душата иска.
Да съм окръжност страшно ми отива...
Не съм дебела! Само малко ниска...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
