Само мигове
Като в приказките дом.
Покривът блести след дъжд.
Две деца играят вън.
Чакам с гозба своя мъж.
Като във кошмар тъма.
И светкавици блестят.
Сам-сама съм у дома.
Кално, мокро изведнъж.
Като в черно-бял екран.
Побеляла в старостта.
Спретнато подреждам кът.
Чакам внуците сега.
На поляната - цветя.
Там е гробът ми зелен.
Две деца играят вън
и не сещат се за мен.
Покривът блести след дъжд.
Две деца играят вън.
Чакам с гозба своя мъж.
Като във кошмар тъма.
И светкавици блестят.
Сам-сама съм у дома.
Кално, мокро изведнъж.
Като в черно-бял екран.
Побеляла в старостта.
Спретнато подреждам кът.
Чакам внуците сега.
На поляната - цветя.
Там е гробът ми зелен.
Две деца играят вън
и не сещат се за мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
