10.06.2008 г., 8:50 ч.

Само мигове 

  Поезия » Друга
903 0 12
Като в приказките дом.
Покривът блести след дъжд.
Две деца играят вън.
Чакам с гозба своя мъж.

Като във кошмар тъма.
И светкавици блестят.
Сам-сама съм у дома.
Кално, мокро изведнъж.

Като в черно-бял екран.
Побеляла в старостта.
Спретнато подреждам кът.
Чакам внуците сега.

На поляната - цветя.
Там е гробът ми зелен.
Две деца играят вън
и не сещат се за мен.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??