Пак носи ме влакът -
и сякаш в безкрая.
И бърза ли,
бърза,
и релсите тракат...
В дома ще ме срещне
ли някой -
не зная.
Навярно приятели
там ще ме чакат...
Аз тъй бих желала
любим да ме срещне.
Приятели нека останат
в дома си.
Във топла прегръдка любим
да ме сгрее...
С приятели нека сме само -
на маси.
© Славка Любенова Всички права запазени