10.05.2010 г., 22:40

Само ... пишат

718 0 6

 

 

Само слабаците пишат!

Те - нежните, фините струни.

На тях парафинено свирят

сълзи за мелодии най-трудни.

 

Само слабаците пишат!

Треперещи клони при буря.

От вятър не могат да дишат

и нямат надежда за губене.

 

Само слабаците пишат!

Защото се влюбват нещастно,

в мъката търсят насищане

и трупат неща за наваксване.

 

Само великите пишат!

За повече от своите липси.

 

Блажени са поетите, които

от щастие и сила се подписват.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, Иво! Харесва ми
  • прочети коментарите на Анита и ще видиш поне един човек, който при това претендира, че е творец,как се подиграва с творящите в сайта...
  • канибалd (Арихо ), прав си!... Може би авторът има предвид тези, които пишат така, че все едно няма други хора освен тях!?
  • Мисля, че един от ключовете в това интересно стихотворение е:
    "Само великите пишат!

    За повече от своите липси."

    Предполагам, че автора има предвид това, че "великите" могат да "надскачат" собствените си личности, да имат такова ниво и степен на емпатичност, което им позволява да имат поглед не само строго към своите преживявания и драми, а и към тези на другите хора.Т.е. , донякъде те се съотнасят към типа на хората "световна душа", към който тип се е отнасял, напр. Махатма Ганди (той ми идва сега на ум..., впрочем, титлита махатма, ако не се лъжа, значи именно това: световна душа). Стои въпросът за евентуалното разделяне на "световните души" на хора предимно на изкуството, и хора, предимно общественици (най-общо казано).
  • Благодаря за коментарите.
    @Белла - стихото е дисекция както на другите, така и на себе си. Голяма закачка е; но критиката е градивна, мисля.
    @Бленика - не си спомням да съм срещал хора, които се подиграват на творящите (от всяка една област)! Щастлив човек съм, нали?

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....