Само си забравил
Не, не е лесно. Може би е страшно
с дух пътя извървян да проследиш.
По стъпките на спомените прашни
откриваш, че си можел да летиш.
Припомняш си и огнения хаос
в главата си, след първата любов,
илюзиите, вярата нахалост,
приятелят за теб, че е готов
през пропасти и бури да премине,
да сподели горчивия ти хляб...
О, Господи! През толкова години
щастливец ли си бил или пък сляп?!
Наистина ли всички ветрове са
ухаели на люляк и на бор?
Дали и ти си същия - понесъл
на рамото си пъстър птичи хор?
Под сребърната есен на косите
дали е живо дръзкото хлапе,
което може с бързея на дните
не пранги, а венец да оплете?
Навярно има хиляди въпроси -
притихнали, без отговор стоят,
а в нощите вълшебницата боса -
надеждата - пристъпва в твоя свят
и шепне с побелелите си устни:
"Героят в теб не те е изоставил,
пак силата му можеш да почувстваш
и пак си жив. Но просто си забравил."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
