Само си забравил
Не, не е лесно. Може би е страшно
с дух пътя извървян да проследиш.
По стъпките на спомените прашни
откриваш, че си можел да летиш.
Припомняш си и огнения хаос
в главата си, след първата любов,
илюзиите, вярата нахалост,
приятелят за теб, че е готов
през пропасти и бури да премине,
да сподели горчивия ти хляб...
О, Господи! През толкова години
щастливец ли си бил или пък сляп?!
Наистина ли всички ветрове са
ухаели на люляк и на бор?
Дали и ти си същия - понесъл
на рамото си пъстър птичи хор?
Под сребърната есен на косите
дали е живо дръзкото хлапе,
което може с бързея на дните
не пранги, а венец да оплете?
Навярно има хиляди въпроси -
притихнали, без отговор стоят,
а в нощите вълшебницата боса -
надеждата - пристъпва в твоя свят
и шепне с побелелите си устни:
"Героят в теб не те е изоставил,
пак силата му можеш да почувстваш
и пак си жив. Но просто си забравил."
© Вики Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Виж ти докато аз се губя в пелени, шишета, биберони
сестра ми чудеса твори,
не мога да те изчета душа
но трябва ли ми щом така добре те знам.
Героя си оставихме със теб
в дъждовните талази
в дъгата над горите
и в скритата сълза в очите.... -
Много хубав стих, Вики, многоооо!
Явно се е изгубил между другите.
Поздрав! -
Отново прекрасен стих си ни подарила, Вики!
Пролетни поздрави и адмирации! -
Въреки че, задачата е сложна, (да обобщиш в стих цял един живот) стиха грабва.Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Дано е живо, защото ТО е истинският живот!!!