20.02.2024 г., 8:22

Само смелият високо лети

879 0 0

САМО СМЕЛИЯТ ВИСОКО ЛЕТИ


Животът си в ръце вземи,
и нова страница обърни,
облаците в слънце прероди,
нов изгрев от залеза сътвори.
С прошка раните си превържи,
обичай и враговете си дори,
зимата в пролет превърни,
и отново щастлив ще си ти.
От бяла вяра истина сътвори,
на живота клопките победи,
детелина четирилистна посади,
в дните ти сбъдване да се роди.
С непобедими,волни криле лети,
до най-високото небе стигни,
вълшебно щастие да блести,
и невъзможните мечти сбъдни.
На омразата вратата заключи,
мъдрост древна в дните си вгради,
нетленна бяла истина в тях блести,
прошката не означава "забрави",
а "помни,"че никой не е съвършен.
Ново светло начало да се роди,
да изтрие всички ръждиви вини,
с пепел горчивото посипи,
обичай и враговете си дори.
Прошка щедра дните да краси,
щастлив полет дръзко да блести,
в съдбата твоя сбъдване да пее,
доброта в сърцето да грее.
На гнева не плащай данък,
животът е само миг кратък,
живей за този миг красив,
не бъди облак студен и сив.
Като лъч от слънчева дъга,
с обич бяла дарявай топлина,,
всяко зло ти с добро победи,
светлина от мрака зъл сътвори.
Любовта в сърцето си приюти,
в нейните ласки се прероди,
себе си винаги докрай бъди,
красиво щастие от рая си открадни,
дори и невъзможните мечти сбъдни.
Високо и волно победно лети,
най-вълшебното небе отключи,
но не забравяй никога, помни,
само смелият истински лети.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...