20.02.2024 г., 8:22

Само смелият високо лети

881 0 0

САМО СМЕЛИЯТ ВИСОКО ЛЕТИ


Животът си в ръце вземи,
и нова страница обърни,
облаците в слънце прероди,
нов изгрев от залеза сътвори.
С прошка раните си превържи,
обичай и враговете си дори,
зимата в пролет превърни,
и отново щастлив ще си ти.
От бяла вяра истина сътвори,
на живота клопките победи,
детелина четирилистна посади,
в дните ти сбъдване да се роди.
С непобедими,волни криле лети,
до най-високото небе стигни,
вълшебно щастие да блести,
и невъзможните мечти сбъдни.
На омразата вратата заключи,
мъдрост древна в дните си вгради,
нетленна бяла истина в тях блести,
прошката не означава "забрави",
а "помни,"че никой не е съвършен.
Ново светло начало да се роди,
да изтрие всички ръждиви вини,
с пепел горчивото посипи,
обичай и враговете си дори.
Прошка щедра дните да краси,
щастлив полет дръзко да блести,
в съдбата твоя сбъдване да пее,
доброта в сърцето да грее.
На гнева не плащай данък,
животът е само миг кратък,
живей за този миг красив,
не бъди облак студен и сив.
Като лъч от слънчева дъга,
с обич бяла дарявай топлина,,
всяко зло ти с добро победи,
светлина от мрака зъл сътвори.
Любовта в сърцето си приюти,
в нейните ласки се прероди,
себе си винаги докрай бъди,
красиво щастие от рая си открадни,
дори и невъзможните мечти сбъдни.
Високо и волно победно лети,
най-вълшебното небе отключи,
но не забравяй никога, помни,
само смелият истински лети.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...