Нещо случва се с мен,
аз бледнея всеки ден
и няма нищо в мен тъй живо,
и няма нищичко красиво.
Погубвам аз живота свой,
в стремежа си да бъда твой,
погубвам всичко, що съм аз,
с теб да бъда само час.
Изтръгвам своята душа
в мига, когато те съзра,
убивам цялата си същност,
тогава кой ще бъда всъщност?
Какъв ще бъда аз тогава,
щом вече тъна в забрава
и жив ли съм, или не съм,
а може би съм само сън....
© Калин Станчев Всички права запазени