2.12.2012 г., 19:00

Само сън

994 0 1

Нещо случва се с мен,
аз бледнея всеки ден
и няма нищо в мен тъй живо,
и няма нищичко красиво.

Погубвам аз живота свой,
в стремежа си да бъда твой,
погубвам всичко, що съм аз,
с теб да бъда само час.

Изтръгвам своята душа
в мига, когато те съзра,
убивам цялата си същност,
тогава кой ще бъда всъщност?

Какъв ще бъда аз тогава,
щом вече тъна в забрава
и жив ли съм, или не съм,
а може би съм само сън....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калин Станчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...