Красиви правиш всичките ми дни
и нощите по-светли са със тебе.
Обичам те, щастлива съм и ми личи,
за миг не искам с друг да те заменям!
И отминава лятото ми като сън,
горещо лято, две сърца събрало,
но още чувам паметния звън
на пееща в душата ми камбана.
И още виждам твоето лице
във всяко цвете, през което мина,
и още искам твойте две ръце
да палят в мене страст необозрима.
Гласът ти тихо в мене да звучи,
сиянията всички от дъгата
събрани да са в твоите очи...
С присъствието ти съм по-богата!
Животът ми на теб принадлежи
и никой няма власт да ми отнеме
таз обич, дето жертвено гори
като на свят олтар от старо време.
По-старо и от древността,
когато пътят ни чертан е,
за да се срещнем с теб сега
и в бъдещето слети да останем!...
© Таня Донова Всички права запазени