Търсих те безкрайно в

морето от сълзи.
Чаках те неуморно в

мъглата от тъмнина
с широко отворени очи,
в нечий стон от стих

исках да чуя гласа ти,
но в ничий поглед

не успях да открия твойте очи.

Колко ли пъти

припознавах сянката ти
в чуждите видения.
Сънища прерових,

чужди и мои,
но и там те нямаше.
Много пътища пребродих,
но няма следа от теб,

не те намерих.

Ден и нощ със себе си

се борих, безспирно

на Господ се молих,
но дойде денят,

в който отново сърцето

си разбих,
а теб никъде не открих.
Затваряйки очи, не можах,

не те догоних.

Само мечтата

да те намеря - спасих.
 

Само ти можеш

да прогониш  тъмнината,
да запълниш празнотата,
да излекуваш болката
и да върнеш радостта.
Само ти можеш

да върнеш сърцето,
усмивката на лицето
и душата на детето.
Само ти можеш...