Само той
Невидим ще останеш за очите ми,
в сърцето ми да влезеш - не успя!
Към него водят ме мечтите ми
и него търси клетата душа.
Целуваш устните ми, ала не усещам
онзи огън да гори във мен.
Онзи огън, който в пожар превръща
само той, когато е до мен.
Само той успява да накара
сърцето ми тъй лудо да тупти
и само с него мога да премина
щастлива аз през райските врати.
Звукът на неговия глас ме упоява
и тъмна нощ превръща в ден.
За твоите целувки ще забравя,
щом той държи сърцето мое в плен.
И само той ме кара да се чувствам жива,
към него мисълта ми пак лети.
Обичам го! С него съм щастлива.
Иди си и ме остави!
© АнеблА Всички права запазени