Само това ще ти кажа
Човеците май раждат се такива,
очаквах аз, че част от тях си Ти!
И таралежите са без бодли тогава!
А твойте тръни...Бог да ги прости!
Душата си за други не съблякох,
по монокини... и пред мен не е била!
Загърбил истината, аз надежда дишах,
потънал в мит за сбъдната мечта!
Желаеше да те усмихвам за утеха,
щом пак си наранена и боли!
Събличаше ме после сякаш стара дреха,
а аз съзирах... кораб в черните очи!
А може би за теб бях паднал ангел,
донесъл тук чувал със добрини?
Но ангелите, знай – те също плачат,
обичат силно, не живеят с подлостта,
словата остри сякаш нож забиват,
в сърцата им... оставят те бразда!
И всичко свърши – без дори да почне,
не си последната... и фолкът го прозря!
Омразата преди със мен да свърши,
разбрах, че си отивам... без тъга!
Изпращам нещото, каквото и да беше,
играх във приказка за... Хубава жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
