ivanleko91
196 резултата
Излъгах те. И аз съм зрител.
Нима повярва: Че съм Бог?
Видяла си снега? В косите!
Че също вярвам във добро!
Но знаеш ли, че аз не мога ...
  1167 
Не ме плаши! Живял съм и във Рая!
Прекарах в него страшно много дни!
И знам, че ти не искаш да признаеш,
но всъщност там се учих да съм тих!
Да чувам (сутрин), как растат житата, ...
  1093 
Но тъй като (внезапно), заваля,
а вятърът е свикнал да не плаче,
извиках. Към прииждащия Мрак.
И знаех, че си Ти. И се вторачих!
И после те открих... А в Утринта, ...
  1253  11 
Аз няма да помръдна, ако стреляш
(живял съм между гарвани, момче),
а всъщност и сред Хора, та къде ли
не съм се втурвал с пустия късмет!
И тъй като привикнах с тъмнината. ...
  1110 
От сто години - искам да ти кажа,
че въздухът след тебе е различен,
а в рамките си... тази тъжна стая -
пристяга, както онзи лед-кокичето
и днес не мога даже да си спомня ...
  1299 
Опитваш се да чуеш тишината.
(Тя сигурно не знае, че си тук?)
Да поговориш с егото на вятър.
Когато всички чувства са табу!
За да пораснеш бавно и полека. ...
  1424  11 
Честит Ви световен ден на поезията!
:)
И когато Ви пиша,
сам когато мълча,
в оцелелите ниши ...
  1325 
Честит празник, дами!
:)
Сега Ви пиша. На жените!
От все сърце: Благодаря!
Че сте световния спасител ...
  1317 
В тиха вечер от онзи прозорец
ще се вмъкне тук - дивна луна,
чак до утрото с теб ще говори
за Животът, проблемите... Тя
ще събуди в душата ти порив, ...
  1266 
Но... Сторете ми път!
Аз съм вашата слава.
Имам свой коневръз,
вдигам - пиедестали.
И купувам Охолство! ...
  1484 
Тя е! С графското име!
Смях ни праща. Живот.
В миг смразените рими
лудват с птичи минор!
А градът, уж настинал, ...
  1337 
Сега върви! Че в тази ясна утрин,
знай, трябва да поема път натам,
където, всички погледи са мътни,
а птиците - с подрязани крила...
Не знам, дори кога ще се завърна? ...
  1359 
Излишно е. От все сърце те моля:
Тръгни, дори да чуваш... Остани!
Опитах да премина, но затворен,
тъй дълго беше пътят! А незрим,
се молеше за слънце хоризонтът ...
  1281 
Вдигни очи! И виж къде са птиците,
Ще стане седем. Тръгва след нощта
и мракът, който впрочем не обичат
и онзи страх. Звездите... В хладина,
тъй зла обаче сляп денят ще мине, ...
  1295 
Ти в мислите се рееш на високо,
а всъщност оцеляваш на балкон,
на първия етаж си, а пък блокът
и нощем не прилича на файтон,
та камо ли - на златната каляска, ...
  1335 
Плахите стъпки, безпомощен вятър,
някакъв странно възкръснал живот,
блясък познат във очи на мечтател,
дъжд от симптоми - за късна любов,
всъщност ръми, но уви на площада, ...
  1194 
Няма как да си рицар,
щом си в грешния век,
тук не мразят лъжите,
впрягат странни коне,
после лудо препускат ...
  1366  12 
Равносметка, навярно се прави,
щом навлезем в последния час,
но пък аз... аз почти я забравих,
твърде скучна година бе... Пас,
неусетно, май почнах да казвам, ...
  1237 
Живота е пътечка между вещите,
останали след тежък махмурлук,
причината, за който се присещам,
в тъй липсваща е Коледа... и дух,
във мършавото тяло на годината, ...
  1373  22 
Този влак не пристига на всичките гари,
може би в бързината си хванал експрес
или Господ, отгоре, съвсем претоварен,
е объркал отличен... с три пъти по шест?
Аз разбирам, че търсиш вратата към рая, ...
  1260 
Когато към сърцето ти се стича,
в сто капчици несбъднато море,
а вятър тих мълви, за да обичаш,
че трябва даже времето да спреш,
щом слънчевото утро ти се вижда, ...
  1575  17 
Аз съм някакъв друг.
Онзи вече го няма?
Знай, живее в иглу,
но сънува поляни...
А пък аз съм врабец, ...
  1268 
А може би, някъде в тъмното има,
далече, далече - след тази гора,
жена, със която, дори и в пустиня,
ти, никога няма да търсиш вода?
И също очаква, теб нощем сънува, ...
  1663 
Може би, защото бе Поета,
искаше да вярва, че блести,
може да говори с ветровете,
също да отключва и души?
Сплиташе умелите си рими, ...
  1222 
Ще стигнат ли всичките земни реки,
когато, там в утрото лумне пожарът
и в сляпата ярост, ти Господ кориш,
затуй, че бил дал ти любовна отвара?
А после повярвал си в чувствата... Те, ...
  1346 
Побеля ми в Душата!
Как не спря да вали?
Заличи всичко! Дати,
с тях лицата... почти!
А снегът ме затрупва, ...
  1315 
Ще съм твоята Рана,
и тъй сладкият Миг,
в който тихо Словата,
преминават във Стих!
Ти ще стигаш Небето, ...
  1267 
Ще приседна на твоята маса,
сякаш порив на вятърът - див,
на шега ме е пуснал да сляза,
от небето, завърнал се - лист!
Ще надзърна в очите ти, черни! ...
  1398  14 
Няма влюбване. Чу ли?
Ненаписан е - Стих...
А Луната - отбрулен,
къс от древен масив?
Всички думи са Вятър, ...
  1256 
Скромен поздрав за всички, които носят това прекрасно име!
:)
Тя беше най - красивата Мария,
дори Дъгата всъщност го призна
и вярвайте и багрите си криеше, ...
  1395  10 
Когато се намеря – ще ти Пиша,
за Лодките в безбрежното море,
в които - непотребните Искрици,
стоварил бях, през миналия век!
И колко нощи чаках, да се върнат, ...
  1322 
Обещах! Да ти бъда... приятел!
Беше трудно - но казах си: Е!
Ще покълнат напролет житата,
като радост в Животеца клет!
И ще седнем. На чаша Мартини, ...
  1420 
Нямам никой, море. Само спомени пазя,
от предишни животи - останали в мен.
Нося тонове лед. И ги слагам на плажа!
Разтопи ги – дано, пък потегля напред.
Изпрати ми вълни. Разбунтувай се, даже. ...
  1456  11 
Защо ми е, по дяволите – къща?
Та, в нея нямам кой да подслоня,
мечтите ми със други се прегръщат
и всичко плува, в някаква мъгла,
в която бели призраци прошушват: ...
  1410 
Сътвори ми, Художнико, ново Сърце!
С лик, в най - тъмни бои ме рисувай!
Аз не исках, повярвай, да бъда поет,
в тях горчивия смях - да не чувам!
Не съзнавах - че Камъкът има Душа ...
  1441  13 
Непростимо е Хора,
от години - мълчим
и сега Небосводът,
не прилича на син,
и не помним Героя, ...
  1471  14 
И съм някакъв... Ква̀зи - поѐтец,
за Мнозина, щом техен възторг,
съм Дочувал - когато във Нета,
си променям Картинката - фон!
Е какво пък - навярно са прави, ...
  1327 
Косата – чак до гарваново черна,
в очи, дълбоки кладенци блестят,
а в устните ѝ, алени – и... Верни,
се взират... и в Изящната и гръд!
И - в дивната походка, на Газела, ...
  1911  14 
Малък град... Ала много Обичан!
Знам... на хубости много - Богат!
Аз се връщам при теб като птиче,
към гнездо - всред любима Гора!
Тук ветрецът е друг. И звездите. ...
  1478  12 
Не мога да умирам всяка Сутрин!
Наистина, повярвай ми! Не мога!
Крилата ми все никнеха Навътре,
а тръгна си отдавна – Еднорогът!
И аз - се умълчавах... като Вятър, ...
  1669  17 
Предложения
: ??:??