Самодивата
Капка кръв на самодива
падна там – върху снега.
Чародейката красива
поряза своята ръка.
Беше първи март, и ето-
тази чудна капка кръв,
паднала върху полето
беше поздрав мартен пръв
към земята, към небето,
що снегът ще разтопи.
капка кръв снега попи.
И израсна там кокиче-
символът на пролетта
като девствено момиче
опознало любовта.
над студената гора
и събуди всичко живо,
всичко питомно и диво.
дървесата разцъвтяха,
възроди се любовта,
птички весело запяха.
тайнствената самодива
се усмихна и избяга,
но завета си остави:
Да се върне пак живота,
свойта сила да разлива
със ръката си преблага
и душите да избави.
и да грейне топло слънце,
да узреят плодовете,
на нивята - всяко зрънце.
да избликне ведра песен
в гърлото на някой славей
и светът... да е чудесен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Дянкова Всички права запазени
6
