Доротея (Маргарита Дянкова)
101 365
7 mar 2006, 12:22

Самодивата 

  Poesía
801 0 4

Капка кръв на самодива
падна там – върху снега.
Чародейката красива
поряза своята ръка.
Беше първи март, и ето-
тази чудна капка кръв,
паднала върху полето
беше поздрав мартен пръв
към земята, към небето,
що снегът ще разтопи.

 

В планината, на полето
капка кръв снега попи.
И израсна там кокиче-
символът на пролетта
като девствено момиче
опознало любовта.

 

И ето, слънце пак изгря
над студената гора
и събуди всичко живо,
всичко питомно и диво.

 

И пораснаха цветя,
дървесата разцъвтяха,
възроди се любовта,
птички весело запяха.

 

А красивата девойка-
тайнствената самодива
се усмихна и избяга,
но завета си остави:
Да се върне пак живота,
свойта сила да разлива
със ръката си преблага
и душите да избави.

 

Да утихнат ветровете
и да грейне топло слънце,
да узреят плодовете,
на нивята - всяко зрънце.

 

Да се върне нашто здраве,
да избликне ведра песен
в гърлото на някой славей
и светът... да е чудесен!

© Маргарита Дянкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??