То, времето...
отново се шегува.
Току нашепва ми,
че ставам петдесет.
Отмерило е всичките
стихии,
любови... срещите
безчет.
И ми намига закачливо.
Какво пък,
то се пообърка...
Не може да ме убеди!
Все още луда съм
и дива.
Не... не на петдесет...
Усещам се на две по
двадесет и пет!
© Мариана Вълкова Всички права запазени