6.10.2010 г., 21:41

Самоирония

2.2K 0 36

 

 

То, времето...

отново се шегува.

Току нашепва ми,

че ставам петдесет.

Отмерило е всичките

стихии,

любови... срещите

безчет.

И ми намига закачливо.

Какво пък,

то се пообърка...

Не може да ме убеди!

Все още луда съм

и дива.

Не... не на петдесет...

Усещам се на две по

двадесет и пет!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е готино ...
  • сърдечно те, поздравявам, мила Мариана...с малко закъснение
    но от сърце...Честита да си! Много здраве и любов
    ти пожелавам...и късмет!
  • Хубав стих! А душата ти е на 25! Поздрави и бъди много щастлива!
  • ЧРД мила Марианче! Дано още поне петдесет години да се чувствуваш на 25! Много приятен стих, чувство, което всеки човек е изживял, изживява или ще изживее!
  • "И МИ НАМИГА ЗАКАЧЛИВО..." - ХАРЕСА МИ. ТОЧНО ТАКА - ЗАКАЧЛИВО ТРЯБВА ДА ГЛЕДАМЕ НА ЖИВОТА И ВРЕМЕТО, А ТЕ СЪЩО ДА НИ НАМИГАТ! ПОЗДРАВЛЕНИЯ И ЗА ОТМИНАЛИЯ РОЖДЕН ДЕН И ГОДИШНИНА!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...