Самоирония

Poesía

2.2K 0 36

То, времето...

отново се шегува.

Току нашепва ми,

че ставам петдесет.

Отмерило е всичките

стихии,

любови... срещите

безчет.

И ми намига закачливо.

Какво пък,

то се пообърка...

Не може да ме убеди!

Все още луда съм

и дива.

Не... не на петдесет...

Усещам се на две по

двадесет и пет!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Apokaliptiks (Апокалиптикс А)

Много е готино ...

2010-10-22T18:28:34+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

сърдечно те, поздравявам, мила Мариана...с малко закъснение
но от сърце...Честита да си! Много здраве и любов
ти пожелавам...и късмет!

2010-10-18T13:01:10+03:00
mariasp (Мария)

Хубав стих! А душата ти е на 25! Поздрави и бъди много щастлива!

2010-10-17T16:34:05+03:00
Pepina (Пепа Деличева)

ЧРД мила Марианче! Дано още поне петдесет години да се чувствуваш на 25! Много приятен стих, чувство, което всеки човек е изживял, изживява или ще изживее!

2010-10-17T13:50:48+03:00
finaltouch (Георги Ванчев)

"И МИ НАМИГА ЗАКАЧЛИВО..." - ХАРЕСА МИ. ТОЧНО ТАКА - ЗАКАЧЛИВО ТРЯБВА ДА ГЛЕДАМЕ НА ЖИВОТА И ВРЕМЕТО, А ТЕ СЪЩО ДА НИ НАМИГАТ! ПОЗДРАВЛЕНИЯ И ЗА ОТМИНАЛИЯ РОЖДЕН ДЕН И ГОДИШНИНА!

2010-10-15T11:19:24+03:00