Поредната измъчена усмивка,
поредните въздишка и сълза.
Размазан грим... неудовлетворена пак жена.
Останал сам... не знам дали за мене плаче...
Или от егоизма пак...
Но знам, че сам е по-добре отколкото със някой...
За себе си обмислящ как, къде, какво...
Останал пак като изсъхнало дърво...
Обаче няма с нейните сълзи да се оправят...
И болката, и празните надежди... и грешките
От самота и скука...
Не съм за никой на света
И затова стоя самотен тука...
© Вълко Тодореев Всички права запазени