Apr 13, 2007, 8:47 AM

Самота

  Poetry
1K 0 3

Поредната измъчена усмивка,
поредните въздишка и сълза.
Размазан грим... неудовлетворена пак жена.
Останал сам... не знам дали за мене плаче...
Или от егоизма пак...
Но знам, че сам е по-добре отколкото със някой...
За себе си обмислящ как, къде, какво...
Останал пак като изсъхнало дърво...
Обаче няма с нейните сълзи да се оправят...
И болката, и празните надежди... и грешките
От самота и скука...
Не съм за никой на света
И затова стоя самотен тука...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вълко Тодореев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Както ти казах-Горе главата!
  • Изстрадан много хубав стих!
  • Тъжно е!
    Усещам болката!
    Има и такива мигове,на разочарование и самота!
    Но всеки е за някой в този свят!Пожелавам ти да го срещнеш!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...