kadrokosa (Елица)
8 47
9.05.2007 г., 14:02 ч.

Самота 

  Поезия
702 0 6
                Самота


Отдавна на вратата никой не хлопа
и телефонът мълчи.
Отпускам душата в голямата стая,
празнотата горчиво и гръмко ечи!

Отдавна никой цветя не дарява,
ни пролетно клонче дори.
Нахранвам сърцето с разходка из парка,
но скитам самотна в мойте мечти!

Отдавна никой усмивки не праща,
приятелски поглед дори.
Душата копнее за мъничко близост,
но празно и пусто е в нея... уви.



09.05.2007г. - докато приспивам детето.

© Елица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесе е стиха ти, Ели!!! Поздрави!!!
  • Много е хубаво
  • Браво, Ели!
    Чудесен стих, макар и тъжен! Поздрави
  • Благодяря ви! Много сте мили, мерси!@->
  • От мене получаваш цвете в дар,@->
    приятелски подавам своята ръка.
    Но...вратата ще отвориш ти за НЕГО-
    празнотата да запълни в твоята душа!
  • Тъжно е Ели!
    Но много хубав стих!
    Накрая на тунела има светлина!
    Повърви още малко, ще я видиш!
Предложения
: ??:??