Самота
Самота
Отдавна на вратата никой не хлопа
и телефонът мълчи.
Отпускам душата в голямата стая,
празнотата горчиво и гръмко ечи!
Отдавна никой цветя не дарява,
ни пролетно клонче дори.
Нахранвам сърцето с разходка из парка,
но скитам самотна в мойте мечти!
Отдавна никой усмивки не праща,
приятелски поглед дори.
Душата копнее за мъничко близост,
но празно и пусто е в нея... уви.
09.05.2007г. - докато приспивам детето.
Отдавна на вратата никой не хлопа
и телефонът мълчи.
Отпускам душата в голямата стая,
празнотата горчиво и гръмко ечи!
Отдавна никой цветя не дарява,
ни пролетно клонче дори.
Нахранвам сърцето с разходка из парка,
но скитам самотна в мойте мечти!
Отдавна никой усмивки не праща,
приятелски поглед дори.
Душата копнее за мъничко близост,
но празно и пусто е в нея... уви.
09.05.2007г. - докато приспивам детето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Всички права запазени
