kadrokosa (Елица) kadrokosa (Елица)
8
May 9, 2007, 2:02 PM

Самота

  Poetry
946 0 6
                Самота


Отдавна на вратата никой не хлопа
и телефонът мълчи.
Отпускам душата в голямата стая,
празнотата горчиво и гръмко ечи!

Отдавна никой цветя не дарява,
ни пролетно клонче дори.
Нахранвам сърцето с разходка из парка,
но скитам самотна в мойте мечти!

Отдавна никой усмивки не праща,
приятелски поглед дори.
Душата копнее за мъничко близост,
но празно и пусто е в нея... уви.



09.05.2007г. - докато приспивам детето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0