Пуполино (Весела Георгиева)
35 162
23.08.2006 г., 16:15 ч.

Самота 

  Поезия
767 0 10
Кога дойде? Не чух те. Не видях те.
Кога успя през входната врата да пропълзиш?
Нима невидима си, черна, зла русалке,
до устните ми устни щом успя за миг да долепиш?


И цветните мечти в съня ми скъса
като ненужен и нехвален стих.
Ти явно си дошла в нощта априлска, къса,
за да намериш своя пристан нов и тих.


За да изтриваш всеки ден по малко
света около мен. И след дъжда
наместо дъгата многоцветна – жалка,
черна и пенлива… небето да проплаква със ръжда.


За да размиваш образите, гласовете
на утрото, изгряващо без теб щастливо,
да тръпнат в мрак и болка коленете
в днешното ми утро – мрачно и сънливо.


Ще ме спохождат страшни и чудовищни видения,
изплуващи пред погледа ми като стар
захвърлен лист със глупави стихотворения,
разкриващи най-адовия ми кошмар.


Във свойта сянка ще погълнеш светлината,
дърветата ще оголеят в пролетта,
и вместо лятото, което чакам на вратата,
неканена ще влиза есента.


И като стара дреха душата ще захвърлиш
в пустинята с видения, без слънце, без дъга.
Живота ми като изсъхнал лист ще стъпчеш,
русалке зла и черна, моя Самота.

© Весела Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??