САМОТА
Вратата на сърцето ми е заключена.
За теб! За всички! А ключът го няма.
Порочна съм. И грешна. Това е съдбата ми.
Ти ме научи да бъда такава.
Безпаметно жестока, непреклонна и зла.
Неузнаваема до лудост за всички и всичко.
Аз съм нощна сянка. Нямам душа.
Родена съм от прахта, родена от Нищото.
Гледаш ме странно сякаш не знаеш,
че всъщтност ти ме направи това,
от което и бездомните кучета бягат.
Скитница. Това съм аз-Самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
