Aug 11, 2006, 1:34 PM

САМОТА 

  Poetry
618 0 2

Вратата на сърцето ми е заключена.
За теб! За всички! А ключът го няма.
Порочна съм. И грешна. Това е съдбата ми.
Ти ме научи да бъда такава.


Безпаметно жестока, непреклонна и зла.
Неузнаваема до лудост за всички и всичко.
Аз съм нощна сянка. Нямам душа.
Родена съм от прахта, родена от Нищото.


Гледаш ме странно сякаш не знаеш,
че всъщтност ти ме направи това,
от което и бездомните кучета бягат.
Скитница. Това съм аз-Самота.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??