Вратата на сърцето ми е заключена.
За теб! За всички! А ключът го няма.
Порочна съм. И грешна. Това е съдбата ми.
Ти ме научи да бъда такава.
Безпаметно жестока, непреклонна и зла.
Неузнаваема до лудост за всички и всичко.
Аз съм нощна сянка. Нямам душа.
Родена съм от прахта, родена от Нищото.
Гледаш ме странно сякаш не знаеш,
че всъщтност ти ме направи това,
от което и бездомните кучета бягат.
Скитница. Това съм аз-Самота.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
