2.12.2011 г., 13:46

Самота

1.7K 0 1

 


Почука на вратата ми ти безпощадно
и макар да не отворих, продължи
да ме преследваш кръвожадно.
Искаш спокойствието да ми отнемеш
и усмивката ми безвъзвратно ти да вземеш.
Не си добре дошла, върви си,
така съм си добре.
От тебе нямам нужда,
не искам да отровиш моето сърце.
Не ме докосвай, знам, че ще ме предадеш
и най-голямото нещастие ще ми дадеш.
Махни се, Самота, не искам пак да ме обсебваш,
няма да ти позволя да ме съсипеш,
та дори и цял живот да ме преследваш.
Не искам да страдам, че няма кого да прегърна.
Не искам да плача, че вечер няма при кого да се върна.
Спести ми страданието, остави ме сама.
Сама, но не самотна, не скована от тъга.
Когато ме видиш, обърни се и тръгни по друг път,
аз съм силна и ще се справя, пълен с надежда е за мен светът.
Не идвай да ме чакаш до леглото вечер,
когато се опитвам да заспя.
Аз няма да ти позволя
твоя нож да ми забиеш,
макар да знам, че вечно ще ме дебнеш
и ще ми бъдеш зад гърба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ахинора Бориславова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нека деня ти да е :" пълен с надежда "!!!Поздрав мила!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...