Почука на вратата ми ти безпощадно
и макар да не отворих, продължи
да ме преследваш кръвожадно.
Искаш спокойствието да ми отнемеш
и усмивката ми безвъзвратно ти да вземеш.
Не си добре дошла, върви си,
така съм си добре.
От тебе нямам нужда,
не искам да отровиш моето сърце.
Не ме докосвай, знам, че ще ме предадеш
и най-голямото нещастие ще ми дадеш.
Махни се, Самота, не искам пак да ме обсебваш,
няма да ти позволя да ме съсипеш,
та дори и цял живот да ме преследваш.
Не искам да страдам, че няма кого да прегърна.
Не искам да плача, че вечер няма при кого да се върна.
Спести ми страданието, остави ме сама.
Сама, но не самотна, не скована от тъга.
Когато ме видиш, обърни се и тръгни по друг път,
аз съм силна и ще се справя, пълен с надежда е за мен светът.
Не идвай да ме чакаш до леглото вечер,
когато се опитвам да заспя.
Аз няма да ти позволя
твоя нож да ми забиеш,
макар да знам, че вечно ще ме дебнеш
и ще ми бъдеш зад гърба.
© Ахинора Бориславова Всички права запазени