22.01.2022 г., 16:07 ч.
Самота
230
1
0
Самотни сме били в пустите души.
Звучи като игра нашата изгряваща мечта.
Колко много ни боли от тези злобни очи.
Стих след стих пиша аз да те обичам аз не спрях.
До последен дъх само теб ще търся аз.
Сняг вали отвън, но в душата ми е мрак,
че ти не си до мен в тоз прекрасен ден.
Звучи като игра нашата изгряваща мечта.
Колко много ни боли от тези злобни очи.
Стих след стих пиша аз да те обичам аз не спрях.
До последен дъх само теб ще търся аз.
Сняг вали отвън, но в душата ми е мрак,
че ти не си до мен в тоз прекрасен ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Прозаична Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
