Самота
Страшна е!
И ненаситна!
Тъжна,
злобна,
без душа...
Бавно себе си погубваш,
страхуваш се от любовта!
Бил си влюбен,
дал си всичко...
Но уви.
Измама е било.
Свършило е неприлично,
скрил си своето добро.
Твоя ден започва рано -
сам с чашата кафе...
Сeбе си ли заблуждаваш,
че така ти е добре?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Василева Всички права запазени
Поправих грешката