8 авг. 2006 г., 14:03

Самота

Поэзия

1.1K 0 6

Самота!
Страшна е!
И ненаситна!
Тъжна,
злобна,
без душа...
Бавно себе си погубваш,
страхуваш се от любовта!

Бил си влюбен,
дал си всичко...
Но уви.
Измама е било.
Свършило е неприлично,
скрил си своето добро.

Твоя ден започва рано -
сам с чашата кафе...
Сeбе си ли заблуждаваш,
че така ти е добре?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ria (Гергана Иванова)

Според мен истинската любов никога не свършва.Ако е свършила, то тя не е била истинска.Точка.Аз хиляда пъти се разделях с моя човек, но пак намирахме начин да се съберем, защото май не можем един без друг.
А може би тази една любов е свършила, защото не е била достатъчно съвършена? Значи- съвършената чака там някъде, да я откриеш...

2006-08-09T16:14:32+03:00
Dili_Di (Диляна Василева)

Благодаря ви Поправих грешката

2006-08-09T11:57:50+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Челси, тук става въпрос за самозаблуда... Различно е. Хареса ми. Погледни предпоследния ред.

2006-08-08T23:40:02+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Да,добро е!
Поздрави!

2006-08-08T19:25:04+03:00
GG (Виржиния)

Вярата в самотата и страха са най-големите пречки, които човек може сам да постави по пътя на живота си ...Хапресва ми

2006-08-08T18:00:36+03:00