31.08.2006 г., 13:55 ч.

Самота 

  Поезия
668 0 2

Последната цигара догоря
Пак е нощ
Отново съм сама
Последната Надежда отлетя
Търкаля се по бузата сълза
Трови мъка моите дни
А мечтите са далечни
Огън вече не гори
Само грижите са вечни
Всичко е в Тишина
Самотата тук е страшна
Няма Бяла Светлина
Вярата....
         и тя угасна...

© Десислава Панчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятен стих,но моля те,само не губи вяра......
  • Разкошен стих мила.Самотата убива бавно..но, щом и вярата угасне ..наистина става страшно.
    Браво!стихът ти ме разтърси!
Предложения
: ??:??