laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
11.06.2019 г., 12:40 ч.

Самотата 

  Поезия
632 6 8


По-страшна е от рана самотата.
Не заздравява. И не я лекуват
ни пролетната влага на земята,
ни облаците. Те невинно плуват

 

по синята повърхност на небето.
За самотата то е огледало –
подхранва суетата й и ето,
тя се усмихва лъскава и цяла

 

обсипана от зажаднели капки,
флиртува с нас – разглезено момиче.
Изпробва нови рокли, после – шапки.
Кълне се, че до смърт ще ни обича.

 

Дори и да й вдигаме скандали,
тя, самотата, страшно търпелива,
прегръща ни и искрено ни жали
и никога докрай не си отива.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми! Самотата е като Страстта - капризна, застаряваща актриса, която внимателно подбира всяка своя роля...Страстта обича да гостува, но...купиш ли й чехли – се сбогува...Приласкай самотата, нахрани я, приюти я, поискай нещо от нея и тя ще си отиде!
  • "флиртува с нас – разглезено момиче.
    Изпробва нови рокли, после – шапки"...
    Хареса ми, препрочитам...
  • Поздравления за майсторството!
  • Харесах този образ на самотата!
  • Нина, ти си един от любимите ми автори в сайта и обичам да те чета! Никога не ме разочароваш, благодаря ти!
  • Самотата " разглезено момиче".....Интересно тълкувание на самотата, като състояние на уединение, си направила, Нина!
  • Винаги прочитам с удоволствие, Нина!
  • "По-страшна е от рана самотата ... и никога докрай не си отива." - Мъдро и толкова истинско!
Предложения
: ??:??