Самотата
По-страшна е от рана самотата.
Не заздравява. И не я лекуват
ни пролетната влага на земята,
ни облаците. Те невинно плуват
по синята повърхност на небето.
За самотата то е огледало –
подхранва суетата й и ето,
тя се усмихва лъскава и цяла
обсипана от зажаднели капки,
флиртува с нас – разглезено момиче.
Изпробва нови рокли, после – шапки.
Кълне се, че до смърт ще ни обича.
Дори и да й вдигаме скандали,
тя, самотата, страшно търпелива,
прегръща ни и искрено ни жали
и никога докрай не си отива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
