По-страшна е от рана самотата.
Не заздравява. И не я лекуват
ни пролетната влага на земята,
ни облаците. Те невинно плуват
по синята повърхност на небето.
За самотата то е огледало –
подхранва суетата й и ето,
тя се усмихва лъскава и цяла
обсипана от зажаднели капки,
флиртува с нас – разглезено момиче.
Изпробва нови рокли, после – шапки.
Кълне се, че до смърт ще ни обича. ...