ВТ (Вили Тодоров) ВТ (Вили Тодоров)
5 620
18.02.2007 г., 13:07

САМОТАТА Е ТОЛКОВА ТЕЖКА

1K 0 13

 

На...

 

Самотата е толкова тежка!

И без да усетиш,

търпеливо и с болка,

мракът отстъпва на утрото.

Ръката ти очаква нейната,

а нея все още я няма!

Тъгува сърцето:

- Къде е? - шепнат тъжно вълни!

А ти продължаваш да виждаш

пред себе си черни коси.

 

Скоро утрото ще настъпи.

Одилия и Одета тъгуват за принца.

Самотен лъч погалва думите по листа.

Очаква Асол на брега

мечтания кораб с червени платна.

Тъжна светулка прегръща стиха ми,

а наоколо – тишина!

Отнякъде разбрало,

даже Щурчето тъжно мълчи!

 

Мисли безброй препускат в главата...

Очите само Нея търсят в мрака...

Но от словата й свойта цена

ти ненадейно разбра.

 

Търкулва се нейде бутилката...

И обичта ти отново

роди ...

 

Самота!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0