На...
Самотата е толкова тежка!
И без да усетиш,
търпеливо и с болка,
мракът отстъпва на утрото.
Ръката ти очаква нейната,
а нея все още я няма!
Тъгува сърцето:
- Къде е? - шепнат тъжно вълни!
А ти продължаваш да виждаш
пред себе си черни коси.
Скоро утрото ще настъпи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up