САМОТАТА Е ТОЛКОВА ТЕЖКА
На...
Самотата е толкова тежка!
И без да усетиш,
търпеливо и с болка,
мракът отстъпва на утрото.
Ръката ти очаква нейната,
а нея все още я няма!
Тъгува сърцето:
- Къде е? - шепнат тъжно вълни!
А ти продължаваш да виждаш
пред себе си черни коси.
Скоро утрото ще настъпи.
Одилия и Одета тъгуват за принца.
Самотен лъч погалва думите по листа.
Очаква Асол на брега
мечтания кораб с червени платна.
Тъжна светулка прегръща стиха ми,
а наоколо – тишина!
Отнякъде разбрало,
даже Щурчето тъжно мълчи!
Мисли безброй препускат в главата...
Очите само Нея търсят в мрака...
Но от словата й свойта цена
ти ненадейно разбра.
Търкулва се нейде бутилката...
И обичта ти отново
роди ...
Самота!
© Вили Тодоров All rights reserved.
