Feb 18, 2007, 1:07 PM

САМОТАТА Е ТОЛКОВА ТЕЖКА

  Poetry
1K 0 13

 

На...

 

Самотата е толкова тежка!

И без да усетиш,

търпеливо и с болка,

мракът отстъпва на утрото.

Ръката ти очаква нейната,

а нея все още я няма!

Тъгува сърцето:

- Къде е? - шепнат тъжно вълни!

А ти продължаваш да виждаш

пред себе си черни коси.

 

Скоро утрото ще настъпи.

Одилия и Одета тъгуват за принца.

Самотен лъч погалва думите по листа.

Очаква Асол на брега

мечтания кораб с червени платна.

Тъжна светулка прегръща стиха ми,

а наоколо – тишина!

Отнякъде разбрало,

даже Щурчето тъжно мълчи!

 

Мисли безброй препускат в главата...

Очите само Нея търсят в мрака...

Но от словата й свойта цена

ти ненадейно разбра.

 

Търкулва се нейде бутилката...

И обичта ти отново

роди ...

 

Самота!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...