Feb 18, 2007, 1:07 PM

САМОТАТА Е ТОЛКОВА ТЕЖКА

  Poetry
1K 0 13

 

На...

 

Самотата е толкова тежка!

И без да усетиш,

търпеливо и с болка,

мракът отстъпва на утрото.

Ръката ти очаква нейната,

а нея все още я няма!

Тъгува сърцето:

- Къде е? - шепнат тъжно вълни!

А ти продължаваш да виждаш

пред себе си черни коси.

 

Скоро утрото ще настъпи.

Одилия и Одета тъгуват за принца.

Самотен лъч погалва думите по листа.

Очаква Асол на брега

мечтания кораб с червени платна.

Тъжна светулка прегръща стиха ми,

а наоколо – тишина!

Отнякъде разбрало,

даже Щурчето тъжно мълчи!

 

Мисли безброй препускат в главата...

Очите само Нея търсят в мрака...

Но от словата й свойта цена

ти ненадейно разбра.

 

Търкулва се нейде бутилката...

И обичта ти отново

роди ...

 

Самота!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...