Пределно ясна, гледката ужасна...
тежи ми... мислех, че мога да нося.
Греша ли, като опитвам,
като аз гърба си наранявам..
греша ли, питам... като все се надявам?
Времето минава... може би и късно става...
то идва и отлита, а нещо в мене все ме пита:
имаш ли представа,
виждаш ли изобщо какво навънка става?
Имах куп с цветя... но уви,
година, две, даже пет дори...
имам ли петна аз ...