Самотен е пътят, по който вървя
902
0
0
Самотен е пътят, по който вървя
и там, далеч някъде в мрака,
съзирам отсянката на бледа луна,
която сякаш мен само чака.
Самотно е всичко до мене сега,
самотата във въздуха мрачно витае
и скитам се сама из града,
където миналото със мен си играе.
Колко далечно е всичко от тук,
където дните бавно повтаря
бавният ритъм, отсечен и глух,
на спомен отронващ се от календара.
И така както до днес отминавах
по пътя самотен на тротоара,
той ще ми помаха пак за из път -
и него, споменът, аз ще забравя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Иванова Всички права запазени
