maistora (Красимир Тенев)
141 4103
14.08.2009 г., 16:37 ч.

Самотен кораб 

  Поезия
3341 0 28



След буря - мъртва тишина...
Сред непрогледна тъмнина,
     в спокойните води
един самотен кораб плува.

Той за Колхида не бленува,
     за злато не ламти.

Изобщо движи ли се той: 

не трепва нощният покой.
     Пустинно е навред.
Брега мечтан не приближава.
За миг луната не явява
     в нощта лика си блед.

Ще стигне ли до своя бряг
сред тоя непрогледен мрак
     в очаквания ден,
или морето ще погълне,
гробовно тихо и безмълвно,
     самотника сломен?

Еднакви с него по съдби
ще се окажем, може би.
     Придвижвам се и аз
в огромното море от хора,
като сломен от буря кораб
     и "плувам" без компас.

© Красимир Тенев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не знам за кораба,но бреговете сами идват при теб,Краси!

    http://www.youtube.com/watch?v=bqjQM8AiKik
  • !!!
  • Придвижвам се и аз
    в огромното море от хора,
    като сломен от буря кораб
    и "плувам" без компас
    ...към неизвестен бряг,
    все някъде ме чакат...
  • Благодаря!
  • Но има винаги надежда!!!
    Поздрави !
  • Най-сам е човек когато е сред хора Разкошен стих, поздравявам те!
  • Оргинални символи!!!
    А понякога "без компас" е по-сигурно от сигурното...Хареса ми!!!
    Поздрави и благодаря за коментарите.
  • Компасът е сърцето,то намира вярната посока и в тъмнината ! Довери му се! Поздрави!
    .....ами то в мечтите има ли нещо реално!!!
  • Сърцето само ще намери посоката!
    Поздрави за хубавия стих Краси!
  • И без компас, ще намериш път към себе си!
    Поздравления!
  • В тишината след бурята на съмненията идва времето на смелите решения, хубав стих, всяка думичка е като компас, Благодаря ти!
  • Щом си без компас,
    прави си пас!
    Макар и кораб, няма да объркаш пътя,
    ако на твърда почва стъпиш!
  • Делфините ги няма, затова!Течението е най-вярната посока.Което трябва да се случи - то се случва...
  • Поздравления и от мен! Може някой друг, загубил посоката, да я открие в твоите стихове - знае ли човек?
  • Създаде ми усещане за равновесие. Имам чувството, че никога няма да потъне, нито да се изгуби! Стихът ти е равен и лек - като огледална морска повърхност - едно от условията да стигнеш там, където си тръгнал...Поздравления за хубавите стихове и за дълбоката мисъл, вложена в тях!
  • Знаех си,че има нещо..
  • Май не беше коректно от моя страна, че не споменах кога е писан стиха.
    Става дума за 1990г. От тогава...

    Брега мечтан се приближава,
    надежда свела озарява
    самотника сломен.
    За близо двадесет години
    ужасно дълъг път измина
    и ето го - спасен.

    Дълго и трудно е пътуването към себе си.
  • В разплискано море от хора,
    се люшка стар, безпътен кораб-
    забравил, че в най-труден час,
    сърцето верен е компас!

    Желая ти попътен вятър!
  • Очаквай една мисъл-светкавица да прободе безпътната ти тишина...
    И - попътен вятър, Краси!
  • Ще стигне корабът,компасът в теб те води!
  • Интересно хрумване! Харесах изразните средсва и идеята.
    Привет!
  • посоките са вътре в тебе, Краси!!!

    довери се на интуицията си а най-вече на сърцето си!!!!

    поздравления!
  • Той е в теб, не може лесно да се загуби!
  • "Компасът" се изгуби в "бурята".
  • Накъде без вярата - "компас"?
  • То че няма звезди се разбира и от "непрогледен мрак", но аз опитах да вкарам някакъв оптимизъм
  • Тошко, в една от редакциите шести тих беше "а няма и звезди...", но после се разбира, че няма отправна точка и не ясно накъде и дали изобщо се движи.
  • За мореплавателите съм чувал, че е важно да се виждат звездите, не луната. Те комай са по-постоянни и по-верни от нея
Предложения
: ??:??