14.08.2009 г., 16:37

Самотен кораб

3.6K 0 28



След буря - мъртва тишина...
Сред непрогледна тъмнина,
     в спокойните води
един самотен кораб плува.

Той за Колхида не бленува,
     за злато не ламти.

Изобщо движи ли се той: 

не трепва нощният покой.
     Пустинно е навред.
Брега мечтан не приближава.
За миг луната не явява
     в нощта лика си блед.

Ще стигне ли до своя бряг
сред тоя непрогледен мрак
     в очаквания ден,
или морето ще погълне,
гробовно тихо и безмълвно,
     самотника сломен?

Еднакви с него по съдби
ще се окажем, може би.
     Придвижвам се и аз
в огромното море от хора,
като сломен от буря кораб
     и "плувам" без компас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Тенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...