След буря - мъртва тишина...
Сред непрогледна тъмнина,
в спокойните води
един самотен кораб плува.
Той за Колхида не бленува,
за злато не ламти.
Изобщо движи ли се той:
не трепва нощният покой.
Пустинно е навред.
Брега мечтан не приближава.
За миг луната не явява
в нощта лика си блед.
Ще стигне ли до своя бряг
сред тоя непрогледен мрак
в очаквания ден,
или морето ще погълне,
гробовно тихо и безмълвно,
самотника сломен?
Еднакви с него по съдби
ще се окажем, може би.
Придвижвам се и аз
в огромното море от хора,
като сломен от буря кораб
и "плувам" без компас.
© Красимир Тенев All rights reserved.
http://www.youtube.com/watch?v=bqjQM8AiKik