kotel (Мариана Вълкова)
222 3620
6.01.2011 г., 19:39 ч.

Самотерапия 

  Поезия » Друга
831 0 10
Ще мога ли да се изправя
пред собствената си безпомощност?
Ще мога ли небето да погледна
и пак да полетя със птиците?


Ще мога ли да събера куража
пред себе си да се разкая?
Да се съвзема, осъзная,
че още е далече краят?


Ще мога ли аз сили да си дам
и да повярвам, че има светлина?
Ще мога ли? Бих искала да зная?
A отговорът е във мен… това е.

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъгата явно те обсебва - откъсни се от нея - краят е далече!
  • Да или да, както казват испанците!
  • Много ми хареса!Много!Поздравления и сърдечни пожелания за 2011!!!
  • Щом си задаваш този въпрос - значи си направила първата, най-трудна стъпка...
    Останалото е сила на духа - ти я притежаваш!

    Весела и щастлива година ти желая, Мариана!
  • Сигорна сьм!
  • Човек често си задава тези въпроси...но ти вече си намерила отговора - в себе си! Поздрав и от мен!
  • Ще можеш! Вярвай в себе си! Поздрави и нека силата бъде с теб, Мариана!
  • Ще трябва да можем!!!Поздрав и кураж!!!
  • Какво ти става, мило момиче?
    Хайде, усмихни се на студа и той ще те отпусне!
    Поздрави!
  • Ще можеш!Ние,бургазлийките сме силна,жилава порода!Знаем,че светлината я има...и ще я има и във нас...докрая!
Предложения
: ??:??