16.08.2017 г., 6:56 ч.  

Самотна до доказване на обратното 

  Поезия
522 8 0

Бездомно ми е. Някакво самотно.
Приличам на затворник в междуредие. 

А думите, с престорена грамотност, 

оказват ми последната си преданост, 

 

и слагат въпросителната в края 

на отговор, роден от неизвестности.
Стихът ми по презумпция е стряскащ:
„Остана ли ми нещо за живеене”. 

 

Свидетел е перото ми, и знае 

за старите неточности по темата. 

Пледирам, че това ми е вината,  

и дългове просрочени  за вземане. 

Самотно ми е някакво. Бездомно. 
Присъдата е просто предисловие 
– 
без право на обжалване  да помня,  
че няма да повярвам на условности.

© Петя Павлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??