FFortuna
57 резултата
… и сякаш на кутийка за бижута
с надежда вдигам лекия капак.
С прецизност ювелирна, някой пак
създал е прелест, никъде нечута.
Твореца ще дамгосат днес, че луд е – ...
  116  10 
В съавторство с Anita765 (Ани Монева)
Ани
И както обикаляше из кръчмите,
в цигарен дим и алкохолни пáри,
Ромео вайкаше се колко мъчно е, ...
  149  12 
А тя пък, Жулиета, се обеси!
Напук. За да избяга от сценария.
Отровата е само за пиеси,
в действителност ужасно ѝ нагарчаше.
И след като Ромео, по причини ...
  169  19 
Напълно осъзнавам, че съм в дълг,
по линия наследствена от Ева.
И ето – за реброто си дошъл,
щом няма опрощаване по древност.
Не зная как не се преумори ...
  225  11 
Мъгла се спусна над пътеката,
пронизаха те сноп лъчи.
Автор: Анна Ахматова
Превод: Иван Николов
Мъглата крие пътища незнайни, ...
  182  12 
В най-мрачните предели на нощта,
където зверове свирепи дебнат,
а сенките зловещи пак растат
от дъното на призрачните дебри,
една светулка, като капка дребна, ...
  382  15 
Една стара история, с нов край.
Живееше на улицата сам
квартален пес. Наричаха го Рошльо.
По светло бродеше насам-натам,
без покрив спеше в ледените нощи. ...
  207  12 
  273 
на дървената пейка тая вечер
с рибарите на обща маса бях.
Л. Станчев
Мъжете следват вечния си юг –
смиреното весло в дома отвежда. ...
  144 
От памтивека зная, че те няма –
часовникът е мярка за безвремие.
Изострени стрелки, с тревога кремъчна,
тиктакат по вратата на съня ми.
Едва усещам. Глуха съм и няма. ...
  244  12 
Преболях ли онези далечни, далечни лета,
през които да стъпвам по пясъка, боса и дръзка…
Без най-синьото, днес календарът е толкова стар,
че следата му сякаш е липсващо късче от пъзел.
Но сглобявам картина – доплували тъжни мечти ...
  159  10 
Разпитвам уморени ветрове
за пътя на доброто и на лошото.
Страхът ми да узная се е свел
до смелост да намеря и най-мощния,
останал си с едната милост божия. ...
  142 
  64 
Откакто те обикнах, заваля.
Сезоните са все едни и същи –
променят се годините, в числа,
изгубили способност да се връщат.
Без тухли зидах тъжната си къща, ...
  495  13  20 
От памет натежава всеки клас,
изпие ли до дъно дъждовете,
и мислите, неказани на глас,
стъблото му към корените свеждат.
Без думи песента си е запял ...
  292 
Нощта огъва сребърни вихрушки
пОнесени на ангелски криле,
и зВън камбанен, в снежния си плен,
оттАтък на стъклото е зашушнал.
Гори огнище, топлото наужким ...
  326 
Сонетен венец
1.
Спотайват се и обич, и омраза,
завесата е вдигната със стон.
Свободните столове, както язви, ...
  634  19  19 
В жаравата на хладния ни взор,
от камък да сме, пак ще се разнежим.
Уютен е широкия простор,
и зимата сурова е тъй жежка,
примами ли ни повик таралежен. ...
  276 
Всички пътища водят към Рим
Клиширано. Стоя на крайна гара.
Перонът е завеса след пейзажа,
с десѐн на избледняващи угарки,
погълнали остатъчната влажност ...
  286 
Увълчихме се. Ялова порода
с наследници, надскочили и нас.
На стадото в човешката природа
е личностното в общия му глас.
Разбудени в безпаметен екстаз ...
  456  10  12 
Водата ти не пази ли следи,
смален ли е брегът ми от очакване?
Различия, довели до еднаквости,
тъгата ни лицата ще бразди.
Не слагай на посоките юзди, ...
  198 
Ръждивата любов не остаря.
По листовете смисълът се свлече
с мастилото ѝ, станало на прах,
до точката, поставена пред "вечност".
От ноктите на времето изсечен, ...
  509  15 
На геният, да бъде непризнат
от времето си, тъй е отредено.
Понесъл неизбежната си тленност,
да броди в самота, и студ, и глад.
Незримото, в първичния му цвят, ...
  236 
На дъщеря ми
Останал самотен, ключът от умора
ще сложи в ръката ти своята власт.
Ще скръцне вратата с ръждивия глас
на някой, привикнал наум да говори. ...
  300 
Денят ни разтребва отколешни ласки,
и черга с условности слага пред нас.
Пътека за мравки – унили, безгласни,
обвити в мълчание, пласт подир пласт.
През сложния възел на скъсани нишки ...
  115 
Такава е. Недейте я убива.
Различното на нея ѝ е даденост.
Говóрите за грях недопустим,
а стискате в ръката си огниво.
Нали, в противоречие на кладите, ...
  585  12  12 
Понякога, когато не разбирам
загадъчния припев на щурците,
със спомена за тихата му диря
косата си момичешки заплитам.
И тръгвам – босонога и наивна – ...
  609  15  17 
Ще убия надеждата. Нямам с какво да я храня –
плодовете отдавна изгниха от чакане.
Затова и така ме оглозга. До кръв. И до рана.
И не помня била ли съм друга за някого.
Ще убия надеждата. Търся пътека с трошици – ...
  378 
Такова е времето. Хищно и гладно.
Вината пред някой, за нещо, я няма.
И голата Съвест от бедност пропадна,
а с дрехи преди си живя моногамно.
Сближи се с онази, порочната Честност, ...
  220 
Тишината не плаши кварталните гълъби,
полудели от звучно мълчание денем.
Изкълваха просото, така, непокълнало,
и отдавна изгубиха вкус за летене.
Под стрехѝте порочно са празни гнездата им, ...
  243 
Премрежили са облачните клепки
на слънцето прозирните лъчи,
и вятърът, от шепите си с пепел,
опитва пролетта да заличи.
Но вече неизбежно се пробужда ...
  233 
Със смисъл, разложен по целия спектър,
останал невидим дълбоко у хората,
отреждам по роля различна на всеки –
не ми е присъщо напразно говорене.
Разплитам на нишки най-скъпите чувства, ...
  247 
Нестинарска пътека ме води в далечното,
по-далечно от всичко, оттатък безкрая.
Откогато се помня, я виждам все тлееща,
а по спомен е черна езическа рана.
Очертава с контур от изстинали въглени, ...
  207 
Когато от влюбеност вън засладнява,
и всеки, понесъл бонбони и плюш,
подтичва задъхан в посока към някой,
усмихвам се, вярно. Но само науж.
Измислено бързам в синхрон тротоарен ...
  252 
От толкова отрова, все на глътки,
които му се пишеха на сметката,
Ромео се пропи, и хвана пътя,
престанал да подбира жулиетите.
Замръкваше по пивниците, с риза ...
  1041  28  30 
Намерих я на тесния перваз
под снежната си купчинка да чака.
Навярно е похлопала у нас
с надеждата, че още има някой.
Но няма. И домът е пещера ...
  1398  19  26 
Обичай ме. Преди да е цъфтяла
картината с последни незабравки,
а мислите, наситени до бяло,
да паднат през пропуканата рамка.
Обичай ме сега. Докато има ...
  274 
Кръстосани пътища в сляп лабиринт,
с посоки, изгубили усет за давност.
Зад ъгъла – трънен венец за един,
за друг – неповехнали купища лаври.
И стана Човекът завистник, с инстинкт ...
  233 
Заснежѝ се земята с кристални пера,
избелели от тромава липса на памет.
Симетрично оставени дири от двама
оцеляват с обичане в тихия град.
Избледняващи стъпки, прозирни едва, ...
  445 
Приятел, търся си сърце,
такова... истинско, човешко.
Мая Нарлиева
Сърце ли ми поиска? Откъде?
Да беше ми останало, бих дала. ...
  462  11 
Предложения