Самотна е нощта
Самотна е нощта
Отварям очи, но теб те няма.
Студеният полъх ми напомня,
когато с теб бяхме двама.
Самотна е нощта без теб сега.
И въпреки, че си далеч от мен,
остава спомена студен
за хубавите дни и нощи,
в които сме прекарвали страхотно.
С друга си и с тъга приемам таз съдба.
Нещата са предначертани и дори,
ако с теб пак докоснем длани,
в сърцето болката ще е голяма,
а в душата си остава скритата надежда
с моята любов голяма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивет Младенова Всички права запазени
