Самотница била съм
Самотница била съм,
а ти какъв си, веселяко?
Прикриваш самотата,
а сърцето ти се раздира
в тебе оглушало.
Усмихваш ми се, вчерашно,
не си залъгвай ти душата,
че изгаряш пепелно,
в огледалото на тишината.
Животът понякога суров е,
какво, не знаеше ли това?
Усмивката не струва,
щом си пред край на любовта.
И на мене ми е тежко,
мислиш ли, че не тъжа,
но не се залъгвам нечовешко
и тихичко си гасне в мене любовта.
Тъжи, плачи си,
ударно сега животът те дере.
За времето мисли си,
събирайки стъклени останки
от едно изгубено сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Добрева Всички права запазени
