28.01.2008 г., 11:56 ч.

Самотница била съм 

  Поезия
714 0 26
 

Самотница била съм,

а ти какъв си, веселяко?

Прикриваш самотата,

а сърцето ти се раздира

в тебе оглушало.

Усмихваш ми се, вчерашно,

не си залъгвай ти душата,

че изгаряш пепелно,

в огледалото на тишината.

Животът понякога суров е,

какво, не знаеше ли това?

Усмивката не струва,

щом си пред край на любовта.

И на мене ми е тежко,

мислиш ли, че не тъжа,

но не се залъгвам нечовешко

и тихичко си гасне в мене любовта.

Тъжи, плачи си,

ударно сега животът те дере.

За времето мисли си,

събирайки стъклени останки

от едно изгубено сърце.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??