Самотница била съм
Самотница била съм,
а ти какъв си, веселяко?
Прикриваш самотата,
а сърцето ти се раздира
в тебе оглушало.
Усмихваш ми се, вчерашно,
не си залъгвай ти душата,
че изгаряш пепелно,
в огледалото на тишината.
Животът понякога суров е,
какво, не знаеше ли това?
Усмивката не струва,
щом си пред край на любовта.
И на мене ми е тежко,
мислиш ли, че не тъжа,
но не се залъгвам нечовешко
и тихичко си гасне в мене любовта.
Тъжи, плачи си,
ударно сега животът те дере.
За времето мисли си,
събирайки стъклени останки
от едно изгубено сърце.
© Пламена Добрева All rights reserved.
