Самотник

semka (Емил Павлов)
18 3

6.02.2019 г., 19:29 ч.

Поезия » Любовна

511 0 2

Останах само със самотата,

къде изчезна добротата?

Такава ли ми е съдбата,

а уж всичко идвало от душата...

Попитаха ме защо съм сам, бил съм добро момче,

помнили ме още от дете,

защо до мен никой няма,

защо в живота ми никой не остана?

Не знам какво се случи,

те ли ме предадоха или аз ги предадох,

но с никоя досега не се получи,

май душата на дявола си продадох...

И така самотата ме настигна,

дойде при мен още преди да мигна,

ръка за ръка се хванахме

и най-добри приятели станахме.

Е.П.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

semka (Емил Павлов)

2019-02-09T20:26:42+02:00

Благодаря ти за изказването, хората, които ме познават, знаят какъв съм
goblenka (Маргарита Ангелова)

2019-02-07T09:58:58+02:00

Най-добри приятели станахте... Значи, не си сам. Значи, наистина си добро момче. Бих казала: прекалено добро. В любовта това е вредно. Другият злоупотребява, приема за даденост и слабост такава всеотдайна доброта. Познавам такова момче. Но, това си е моя теория. Може да не важи за теб, или лирическия. Поздрави.