Самотник
Останах само със самотата,
къде изчезна добротата?
Такава ли ми е съдбата,
а уж всичко идвало от душата...
Попитаха ме защо съм сам, бил съм добро момче,
помнили ме още от дете,
защо до мен никой няма,
защо в живота ми никой не остана?
Не знам какво се случи,
те ли ме предадоха или аз ги предадох,
но с никоя досега не се получи,
май душата на дявола си продадох...
И така самотата ме настигна,
дойде при мен още преди да мигна,
ръка за ръка се хванахме
и най-добри приятели станахме.
Е.П.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Павлов Всички права запазени
